Постинг
08.06.2011 14:38 -
"Къси приказки от езерото" - Излюпването
Автор: balkhan
Категория: Други
Прочетен: 3590 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.06.2011 14:41
Прочетен: 3590 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 08.06.2011 14:41
Имало едно време далечно езеро, където рибите живеели и управлявали владенията си така както им харесвало, без да бъдат застрашени от страшните човешки приспособления за риболов.
Една топла, пролетна сутрин, в плитчините на залива, където по-рано всички възрастни риби се събирали, за да хвърлят своя хайвер дошъл дълго чаканият миг и родителите в езерото с нетърпение очаквали да зърнат как новото поколение ще направи първите си махове с опашчици. Там били мъдрите шарани, веселите червеноперки, лакомите каракуди, начумерените щуки и пъргавите костури. Всички вкупом обсъждали голямото събитие, като от време на време някой щастлив родител изскачал над водата и плясвал мощно с опашката си на повърхността. И ето, че не след дълго първите зрънца хайвер започнали да танцуват и да се поклащат под упорството на мъничетата вътре в тях. Родителите се подредили ниско по дъното и сякаш замръзнали. Те се молели да се излюпят възможно повече рибки, защото закъснялата зима била объркала инстинктите им и някои двойки останали дори без шанс за поколение.
Едва изминали няколко часа и в плитчините заплували хиляди дребосъчета - едни се скрили мигом във водораслите и тревичките по дъното, а другите, които били любопитни се втурнали да гонят ситните частици, които се носели във водата, а родителите им били доволни, че има ново бъдеще за родовете им.
Така за поредна година в далечното езеро протекъл най-важният процес - този на размножаването и посрещането на новата популация.
Една топла, пролетна сутрин, в плитчините на залива, където по-рано всички възрастни риби се събирали, за да хвърлят своя хайвер дошъл дълго чаканият миг и родителите в езерото с нетърпение очаквали да зърнат как новото поколение ще направи първите си махове с опашчици. Там били мъдрите шарани, веселите червеноперки, лакомите каракуди, начумерените щуки и пъргавите костури. Всички вкупом обсъждали голямото събитие, като от време на време някой щастлив родител изскачал над водата и плясвал мощно с опашката си на повърхността. И ето, че не след дълго първите зрънца хайвер започнали да танцуват и да се поклащат под упорството на мъничетата вътре в тях. Родителите се подредили ниско по дъното и сякаш замръзнали. Те се молели да се излюпят възможно повече рибки, защото закъснялата зима била объркала инстинктите им и някои двойки останали дори без шанс за поколение.
Едва изминали няколко часа и в плитчините заплували хиляди дребосъчета - едни се скрили мигом във водораслите и тревичките по дъното, а другите, които били любопитни се втурнали да гонят ситните частици, които се носели във водата, а родителите им били доволни, че има ново бъдеще за родовете им.
Така за поредна година в далечното езеро протекъл най-важният процес - този на размножаването и посрещането на новата популация.